Баща ми е роден в София на 7 октомври 1908 г. в семейството на Христо Досев Бояджиев и Мина Бояджиева. Дядо ми Христо беше литограф, а баба ми - домакиня. Баща ми не е имал братя и сестри.
Сватбата на Христо и Мина Бояджиеви (1907, Света София)
На горната снимка отдясно на младоженците са родителите на булката - Ноню (Никола) Душев Овчаров и Руска Ботушарова.
През 1932 баща ми завършва средно образование.
Класът на баща ми от трета мъжка гимназия (1932). Той е първият седнал отдясно.
В домашният архив има две свидетелства за зрелост - от 3-та мъжка гимназия (3620) и от 2-ра мъжка (3166). Учил е всъщност в трета мъжка, а после е взел приравнително латински във втора. След това е завършил право в Софийският университет (1937 г, диплома номер 12849).
На Витоша с приятели
Служи две години в кавалерията и започва политическа кариера. Няколко години е бил кмет на села в Добруджа и Тракия. По време на войната е висш служил в администрацията на Беломорието.
Баща ми като кмет в Добруджа, 1939 г.
Баща ми цял живот беше много ангажиран с македонския въпрос и с проблема на загубените български земи. Той е участвал в подготовката на документите за Крайовския договор с Румъния (7 септември, 1940 г.), когато България получава обратно от Румъния загубената през Междусъюзническата война Южна Добруджа (http://vmroyouth.org/node/664).
През Септември 1940 г. Ноню Бояджиев е бил упълномощен от правителството да приеме от румънците част от окупираните земи и имущество.
След края на войната известно време работи като юрист консултант, опитва съдружничество в една малка фабрика за червила "Скарлет", а когато частната промишленост е премахната, той се преквалифицира в стругар-специалист. Дълги години работи в ТПК Меткосплав, после в Кремиковци. Почина на 2 октомври 1972 г. от последиците на тежко прекаран хепатит.
Сватбата на Христо и Мина Бояджиеви (1907, Света София)
На горната снимка отдясно на младоженците са родителите на булката - Ноню (Никола) Душев Овчаров и Руска Ботушарова.
През 1932 баща ми завършва средно образование.
Класът на баща ми от трета мъжка гимназия (1932). Той е първият седнал отдясно.
В домашният архив има две свидетелства за зрелост - от 3-та мъжка гимназия (3620) и от 2-ра мъжка (3166). Учил е всъщност в трета мъжка, а после е взел приравнително латински във втора. След това е завършил право в Софийският университет (1937 г, диплома номер 12849).
На Витоша с приятели
Служи две години в кавалерията и започва политическа кариера. Няколко години е бил кмет на села в Добруджа и Тракия. По време на войната е висш служил в администрацията на Беломорието.
Баща ми като кмет в Добруджа, 1939 г.
Баща ми цял живот беше много ангажиран с македонския въпрос и с проблема на загубените български земи. Той е участвал в подготовката на документите за Крайовския договор с Румъния (7 септември, 1940 г.), когато България получава обратно от Румъния загубената през Междусъюзническата война Южна Добруджа (http://vmroyouth.org/node/664).
През Септември 1940 г. Ноню Бояджиев е бил упълномощен от правителството да приеме от румънците част от окупираните земи и имущество.
След края на войната известно време работи като юрист консултант, опитва съдружничество в една малка фабрика за червила "Скарлет", а когато частната промишленост е премахната, той се преквалифицира в стругар-специалист. Дълги години работи в ТПК Меткосплав, после в Кремиковци. Почина на 2 октомври 1972 г. от последиците на тежко прекаран хепатит.
